В една домашна аптечка или кухненски шкаф лесно могат да се съберат витамин D на капки, мултивитамин, омега-3, сироп „за имунитет“ и желирани витамини, купени в различни моменти и по различни поводи.

Някои от тях може да имат ясно място. Други вероятно никога не са били необходими.

Хранителната добавка има смисъл, когато знаем каква конкретна потребност трябва да покрие.

В ранното детство има ситуации, в които определен витамин или минерал действително се добавя към храненето. Това може да бъде витамин D според приложимата профилактична препоръка, витамин B12 при стриктно веган хранене или желязо при определени рискови ситуации и установена необходимост. Причината във всеки случай е различна и именно тя определя кога добавката е нужна, каква да бъде и как да се използва.

Какво представлява хранителната добавка?

Хранителните добавки са концентрирани източници на хранителни вещества или други вещества с хранителен или физиологичен ефект. Обикновено се предлагат в точно определена форма, например капки, прах, таблетки, капсули, сироп или желирани продукти, както и в различно количество.

Ролята им е да допълват храненето там, където има конкретна потребност. Една добавка може да осигури определен витамин или минерал, но не може да замени всичко, което детето получава чрез разнообразното хранене – енергия, белтъчини, мазнини, фибри и множеството вещества, които естествено се съдържат заедно в храната.

Затова решението започва от причината за добавяне, а не от обещанието върху опаковката.

Три различни причини за добавяне

Една от тях е рутинната обществено-здравна профилактика. За определено хранително вещество може да съществува препоръка за цяла възрастова или рискова група, когато храната, начина на живот или условията на средата не осигуряват достатъчно надеждно необходимото количество. Витамин D е най-познатият пример в ранното детство.

Тези препоръки могат да се различават между държавите според възрастта, храненето и местната профилактична политика. За конкретната схема и доза се следват актуалните национални препоръки за държавата, в която детето живее.

Втората причина може да бъде самият хранителен модел. При стриктно веган хранене надеждният прием на витамин B12 не може да бъде оставен на случайността. Актуалните европейски педиатрични препоръки включват подходящо добавяне на B12, заедно с внимателно планиране и проследяване на хранителната адекватност. При други ограничителни режими необходимостта се определя според храните, които действително присъстват или отсъстват.

Третата група включва индивидуални ситуации, например установен дефицит, недоносеност, ниско тегло при раждане, определени нарушения на усвояването или заболявания, които променят потребностите. Тук решението зависи от конкретното дете и може да включва медицинска оценка, изследвания и различен режим на прием.

Тези три ситуации изглеждат сходни, защото във всички може да има шишенце с капки. Причината, дозата, продължителността и необходимото проследяване могат да се различават значително.

Профилактиката и лечението имат различна цел

При профилактиката добавката се използва, за да намали риска от недостатъчност в определена група. Затова предварително доказан дефицит невинаги е необходим.

При установен дефицит вече говорим за друга ситуация. Дозата може да бъде различна, продължителността се определя според конкретната необходимост, а понякога се проследяват и лабораторни показатели.

Референтният хранителен прием, профилактичната доза и терапевтичната доза не са взаимозаменяеми понятия.

Това е особено важно при витамин D и желязото. За витамин D съществуват профилактични препоръки в много държави, докато лечението на установен дефицит принадлежи към медицинската грижа. При желязото профилактичен прием може да бъде част от обществено-здравната политика в популации с висок риск от анемия, докато при конкретното дете добавянето поради дефицит или друг медицински риск изисква индивидуална преценка.

Не всяко „за деца“ е необходимо на всяко дете

Опаковките често говорят на езика на желанията на родителите. Те звучат като панацея „за имунитет“, „за растеж“, „за концентрация“, „за апетит“.

Тези думи не установяват хранителна потребност.

Фактът, че витамин или минерал участва в нормалната работа на имунната система, растежа или нервната система, не показва, че допълнително количество ще подобри тези процеси при дете, което вече получава достатъчно.

Същото важи за мултивитамините. Един продукт може да съдържа много вещества, но това само по себе си не показва, че детето се нуждае от тях. Ако конкретната нужда е витамин B12, желязо или витамин D, по-важно е тя да бъде разпозната и покрита по подходящ начин, отколкото просто да изберем продукт с най-дълъг списък съставки.

Млякото за кърмачета и обогатените храни също участват в общия прием

Млякото за кърмачета не е хранителна добавка. Неговият състав е специално регулиран и то осигурява определени количества витамини и минерали като част от храненето на бебето.

Дали приемът на мляко за кърмачета променя конкретна профилактична препоръка зависи от самата препоръка и националния контекст. Затова не е добре автоматично да добавяме или да спираме даден продукт само защото бебето получава мляко за кърмачета.

Обогатената храна също е различна от хранителната добавка. Когато към зърнена храна, растителна напитка или друг продукт са добавени витамини и минерали, те стават част от общия хранителен прием.

Това има значение, когато едно и също вещество идва от няколко места едновременно.

Дозата има значение

Необходимите витамини и минерали са биологично активни вещества. По-голямото количество не означава непременно по-голяма полза, а при някои вещества прекомерният прием може дори да доведе до нежелани ефекти.

За редица витамини и минерали съществуват научно определени горни безопасни нива или други ориентири за безопасен прием. Те служат за оценка на риска от прекомерно количество и не са стойности, към които трябва да се стремим.

Особено практичен риск е дублирането между различни продукти. Детето може например да получава витамин D от отделни капки, мултивитамин и друг комбиниран продукт, а към общия прием да допринася и обогатена храна.

Затова при използване на повече от една добавка е добре да се погледнат активните съставки на всички продукти заедно.

Друг важен детайл е това, че броят капки сам по себе си не показва дозата. Два продукта могат да съдържат различно количество от едно и също хранително вещество в една капка или милилитър. Съществено е количеството на самото вещество и единицата, в която е посочено.

Желираните витамини също са добавки, макар да изглеждат като сладки изделия. Те трябва да се дават според посочената доза и да се съхраняват извън обсега на малките деца.

Нужно ли е изследване преди всяка добавка?

Не.

Рутинната профилактика има за цел да предотврати недостатъчност и по принцип не изисква първо да бъде доказан дефицит. При стриктно веган хранене също няма логика да се чака появата на дефицит на B12, преди да се осигури надежден източник.

Изследванията и индивидуалната медицинска оценка имат по-голяма роля при съмнение за дефицит, проблем с растежа, нарушения на усвояването, хронично заболяване или когато се обсъжда лечебен прием.

Не всички хранителни вещества се оценяват по един и същи начин и самостоятелното назначаване на лабораторни изследвания рядко дава повече полезна информация от изследване, назначено за конкретен клиничен въпрос.

Един кратък ориентир преди покупка

Преди нов продукт да стане част от ежедневието на детето, е важно да бъде ясно защо се използва, кое хранително вещество осигурява, какво количество се приема, дали същото вещество идва и от друг източник и колко дълго е необходим приемът.

Не е нужно тази проверка да остава като списък за запомняне. В секцията „Под ръка“ ще намерите краткия YummyTummies наръчник „5 въпроса преди хранителна добавка“, който може да се използва при преглед на етикет или разговор с медицински специалист.

Храната и добавката имат изпълняват различни роли

След като видим как хранителните вещества се съдържат и усвояват в храната, при добавките трябва да обърнем внимание и на още едно важно разграничение.

Понякога едно конкретно хранително вещество в концентрирана форма е точно подходящият инструмент. Разнообразното хранене продължава да има централна роля, а нужда от добавка може да възникне и при добре планирано семейно меню, когато има конкретна профилактична, хранителна или медицинска причина.

Когато има ясна причина, добавката може да заеме своето място редом до храната. Когато такава причина липсва, повече продукти рядко носят повече сигурност.

YummyTummies Insight

Хранителната добавка е инструмент за конкретна потребност. Защото причината определя какво да се приема, в какво количество, за колко време и дали е необходимо проследяване.При едно дете това може да бъде рутинна профилактика, при друго специфичен хранителен модел, а при трето установена медицинска необходимост.

В резюме

Практичното решение започва с познаване на храненето на детето, проверка какво вече получава и ясна причина за конкретното хранително вещество. Така изборът на добавка се превръща в част от цялостната грижа за храненето, а не в търсене на още един продукт, който „може би ще е полезен“.

Когато има ясна причина, добавката има конкретна задача и конкретно място. В останалите случаи най-добрата основа остава разнообразното хранене, съобразено с възрастта и нуждите на детето.

Свързани теми: „Витамини и минерали – малките вещества с голяма роля“; „Желязото – малък минерал с голямо значение“; „Калций и витамин D – партньори в растежа“; „Мазнини – важни за растежа и развитието“.

Източници и допълнително четене

• European Food Safety Authority (EFSA). Summary of Tolerable Upper Intake Levels and Safe Levels of Intake. Current consolidated version, August 2025.

• European Food Safety Authority (EFSA). Food Supplements. Current consumer and scientific information, reviewed 2025.

• European Food Safety Authority (EFSA). Current Dietary Reference Values resources for vitamins and minerals.

• Verduci E, Köglmeier J, Haiden N, et al. Vegan Diet and Nutritional Status in Infants, Children and Adolescents: A Position Paper Based on a Systematic Search by the ESPGHAN Nutrition Committee. Journal of Pediatric Gastroenterology and Nutrition. 2025.

• World Health Organization. WHO Guideline for Complementary Feeding of Infants and Young Children 6–23 Months of Age. Geneva: WHO; 2023.

• World Health Organization. Daily Iron Supplementation in Infants and Children. Current WHO public-health guidance; използвано за разграничаване на популационната профилактика от индивидуалното лечение.

• Scientific Advisory Committee on Nutrition. Feeding Young Children Aged 1 to 5 Years. UK Government; 2023, updated 2024.

• European Union. Directive 2002/46/EC on the Approximation of the Laws of the Member States Relating to Food Supplements; current consolidated regulatory framework.

• European Union. Commission Delegated Regulation (EU) 2016/127 on infant formula and follow-on formula; current consolidated regulatory framework.

• IINH. Smart Eating for Infants & Children. 2026. Образователен ресурс, използван като допълнителен контекст за хранителните режими, витамин D и B12 и практическата необходимост да се проверяват припокриващи се източници на едно и също хранително вещество; конкретните препоръки са сверени и ограничени спрямо актуалните официални и научни източници.